Проф. инж. Живко Желев

проф. Желев

Снимка: Асен Иринчев, PhotoSynthesis

Проф. Инж. Живко Желев е първият българин, носител на Азиатската Нобелова награда за мир, получена за приноса му в направление „Иновации“. Завършил е специалност „Високи технологии“ в Гданската политехника, Полша и вече 40 години работи в областта на нанотехнологиите. Той е учен и езотерик, откривател и изобретател, личност с многостранни интереси, преплитащи в едно мистиката на древните познания със свръхреалността на съвременната наука. Притежава 17 златни медала от международни изложения, множество патенти и отличия. Част от патентите му са свързани със свойствата на водата като носител на енергоинформация. Заедно с професор Антон Антонов, десетилетия наред изследват психофизичните характеристики на водата. Тяхната любознателност, неотстъпваща на упоритостта и мъдростта на дедите, ги отвежда към разгадаването на тайните на животворната течност и нейните елементи, които проникват във всичко и ни свързват със света около нас. Около 300 учени от цял свят, определящи себе си за „скептиците в науката“, наричат постигнатото от проф. Антонов и проф.инж. Желев „пробивът на века“.

Водата – паралелната нервна система на човека

Водата, която  изглежда толкова  позната за всички ни, е загадъчно вещество.  Тя  ревниво пази и до днес многобойните си тайни за сътворението на света. Определя човешкия облик и качеството на нашия живот. Теорията за паметта на водата утвърждава схващането, че водната молекула е най-малкото живо същество. Нейното съвършенство и всеотдайност са отвъд границите на човешкото познание. Уникалните физико-химични свойства на водата я правят различна от всички други течности на планетата и неподвластна на известните закономерности за тях. Обичана, съзерцавана, възпявана или изучавана, водата винаги е вълнувала чувствата и мислите на хората. Знанията за нея са се разпространявали у нас дори в учебници от 1869 год., когато страната ни все още е била поробена. Науката днес е наясно, че съществуват 135 изотопни разновидности на това съединение, а разнообразните му феномени се определят от природата на атомите и от начина, по който се свързват в молекула. Въпреки това, водата си остава огромно предизвикателство за научните парадигми. Последните резултати от изследванията върху нейните свойства показват, че притежава най-мощната диалогова молекула, много дискретно приемаща и съхраняваща информация, която може да пренесе, където си поиска. Създава устойчиви самоорганизиращи се структури, които могат да носят бъдеща информация за живата материя. Водните молекули реагират на биофизичните процеси в човешкото тяло, на въздействията от околната среда и ги предават на ДНК. Водното съдържание на организма изгражда паралелна нервна система, която реагира независимо, спрямо анатомичната. Как се случва това? Търсенето на отговор на този въпрос и свързани с него екзистенциални теми, ще бъдат предмет на лекцията. Заедно ще открием:

  • Защо водата се оказа свръхчувствителен детектор за всичките ни състояния?
  • Какво още знаем за хидратацията и дехидратацията на нашето тяло?
  • За или против татуировките?
  • Каква е действителната сила на човешката мисъл?
  • Как да живеем по-пълноценно в хармония?

Очакваме ви!

 

Share